Раждането на самолетоносачите
Първите кораби, пренасящи самолети, в действителност могат да се нарекат балононосачи – те се появили в края на ХІХ и началото на ХХ век. Поради лимитираните благоприятни условия на балоните те били употребявани основно за разследващи цели (отделните опити за потребление на балони за бомбардировки мъчно могат да се нарекат успешни). По-късно доста от балононосачите, издигнати при започване на ХХ век, били преустроени за носене на самолети.
Развитието на авиацията при започване на ХХ век принудило разнообразни страни да извърнат внимание на потреблението на самолети във военноморското дело. Първоначално самолетите се смятали единствено за разузнавачи, само че откакто самолетостроенето се развило, станал явен капацитетът на бомбардировъчната и торпедоносната авиация.
Първото политане от корабна палуба извършил на 14 ноември 1910 година американецът Юджийн Б. Ели от лекия крайцер „ Бирмингам “ (USS Birmingham). Това станало допустимо с помощта на платформа за политане, конфигурирана на носа на кораба. Два месеца по-късно, на 18 януари 1911 година, същият водач кацнал на борда на броненосния крайцер „ Пенсилвания “ (инж. USS Pennsylvania ). Специално за това била инсталирана дървена палуба, от която водачът още веднъж изхвърчал малко след сполучливото кацане.
Първият същински самолетоносач (макар и единствено с хидросамолети) бил английският самолетоносач HMS Ark Royal, признат на въоръжение през 1915 година. Корабът взел участие в Първата международна война и бомбардирал турски позиции.
Много ексцентричен план бил британският HMS Furious – огромен лек крайцер, който по план трябвало да бъде оборудван с две кули с оръдия диаметър 457 мм. Но едната кула била отстранена и вместо нея инсталирали полетна палуба. Полученият хибрид бил несполучлив, защото палубата, въпреки да била задоволителна за политане, се оказала прекомерно дребна за сполучливо кацане на аероплан. Корабът бил преустроен и оборудван с спомагателна 100-метрова „ кацаща “ палуба, ситуирана зад надстройките. Тогава се изяснило, че кацането на аероплан върху движещ се самолетоносач е възпрепятствано от… въздушните вихри, създавани към палубната надстройка и комина. Затова при строителството на британския HMS Argus, преустроен от италианския пътнически лайнер Conte Rosso, изцяло изоставили всевъзможни надстройки и го оборудвали с огромна плоска палуба – това генерално решило казуса с кацането на аероплан върху самолетоносач.
Но станало ясно, че е нужна най-малко някакъв тип надстройка, която да побере командния мостик, наблюдателни пунктове и средствата за взаимозависимост. Затова след Първата международна война, по време на градежа на самолетоносачите HMS Eagle и HMS Hermes, било решено вдясно да се инсталира специфична надстройка от островен вид. Въпреки това, заради подозренията в Адмиралтейството по време на следващото преструктуриране на HMS Furious, след премахването на всички надстройки не добавили „ остров “. И едвам след 15 години „ островът “ на HMS Furious бил подложен. Такава надстройка нямали също и американският USS Langley, японският „ Хосьо “ и редица ескортни самолетоносачи.
HMS Ark Royal през 1939 година Снимка: Уикипедия
Особен вид самолетоносачи били плаващите бази за хидроплани. Те осигурявали транспорт и политане на хидросамолетите – само че не осигурявали кацането им, заради което самолетите кацали върху водата и след това ги вдигали на кораба с кранове.
Постепенно решавали и такива проблеми като прибирането на самолетите в хангари, ремонтите и зареждането с гориво и муниции, личната зенитна защита на самолетоносача и т. н.
Установили, че излитането на самолети от самолетоносач може да се извърши както с потребление на стартови ускорители и катапулти за изстрелване, по този начин и без тях – като се извие нагоре цялата предна палуба на кораба; по-късно обаче се отказали от този вид.
Ъгловата палуба на актуалните самолетоносачи е ситуирана под ъгъл по отношение на централната линия на корпуса, с цел да се обезпечи опция за по едно и също време политане и кацане на самолети. Станало ясно, че при политане и кацане на самолетите всеки самолетоносач би трябвало да се движи с оптималната скорост против вятъра.
Установило се още, че полети на самолети от самолетоносач, според от размера на кораба и градивните характерности, са вероятни при морско неспокойствие не повече от 3-7 бала. Намаляването на пробега на самолета по време на кацане било реализирано относително елементарно посредством потреблението на аерофинишери – стоманени въжета върху палубата, за които кацащият аероплан се закачал посредством стартиране на специфична кука.
Постепенно за лична отбрана на самолетоносачите сложили средно- и малокалибрена зенитна артилерия; а по-късно и противовъздушни ракети от клас „ кораб-въздух “.
През 1930-те години самолетоносачите придобили познатият ни контур и получили съществени бойни благоприятни условия. Най-зрелищно и образно тези възможности демонстрирали японците на 7 декември 1941 година при нападението против Пърл Харбър.
Така светът последователно навлизал в епохата на самолетоносачите.
